Нашенски Хелоуин: гайд за съществата от българския фолклор

Октомври е, тиквите са навсякъде, а интернет се пълни с вампири с пелерини и вещици на метли. Добре, ама ние си имаме собствени чудовища. И честно казано, някои от тях са доста по-странни от западните.

В този гайд ще видите кои части от Хелоуин на кои наши празници отговарят, кои са най-интересните същества от българския фолклор и с какво се различават от хелоуинските си колеги. За любопитните сме сложили източниците най-отдолу.

Малка, но важна бележка: 1 ноември у нас е Денят на народните будители. Затова приемете този гайд и като малък урок по родно наследство, само че с повече караконджули.

Хелоуин на части: какво му отговаря у нас

Хелоуин всъщност е три неща в едно. У нас нямаме един празник, който да ги събира, но имаме по нещо за всяко от тях.

Интересното е, че Архангеловата задушница всяка година се пада броени дни след Хелоуин. Само тонът е съвсем друг: близките ходят на гроба, поливат го с вино и раздават жито и храна за „Бог да прости“. Тиха почит, без маскарад.

А маските? Там пък ролите са разменени. На Хелоуин маскираните хлапета заплашват с пакост, ако не получат лакомство. У нас коледарите обикалят къщите с благословии и песни, които гонят злото, а стопаните ги даряват с кравайчета. Сурвакарите от Пернишко пък са в листата на ЮНЕСКО за нематериално наследство от 2015 г. С други думи: маскираният у нас не носи пакост, а късмет.

Мръсните дни: нашият „Хелоуин“ трае 12 нощи

На Запад се плашат една вечер. Ние имаме цели Мръсни дни, наричани още некръстени, погани или караконджови. Обикновено се броят от Коледа до Йордановден, тоест от 25 декември до 6 януари, а в някои райони започват още от Игнажден (20 декември).

Идеята е проста и малко зловеща: Христос вече е роден, но още не е кръстен. Водата не е осветена, светът е „некръстен“, редът се разпада и границата между нашия свят и онзи отвъд става пропусклива. През нея минават караконджули, вампири, таласъми и всякакви неканени гости. Всичко приключва на Йордановден: водата се освещава и нечистите сили изчезват.

Бонус факт, с който да впечатлите на масата: до 1968 г. Българската православна църква ползва стария календар и Коледа се пада на 7 януари по днешния. Тоест за прабабите ни Мръсните дни са били приблизително от 7 до 19 януари. Затова и Сурва в Пернишко се празнува на 13 и 14 януари: това е Нова година по стария стил.

Правила за оцеляване по Мръсните дни

• Не излизайте от залез до изгрев. Сериозно, това е правило номер едно.
• Зашийте чесън на дрехите си. Или си закачете значката „Чесън“: мирише по-малко.
• Не перете и не шийте. Днес звучи като отлично извинение.
• Не изхвърляйте пепелта от огнището.
• Не правете сватба, кръщене или помен: дните са некръстени и не стават за такива работи.

Караконджул: зимният пакостник по график

Караконджулът е звездата на Мръсните дни. Появява се на Бъдни вечер, вилнее дванайсет нощи и изчезва на Богоявление. Описват го като космато, животинско същество, което дебне закъснелите, скача им на гърба и ги язди из преспите. Според поверията дете, родено в тези дни, може само да стане караконджул.

Балканските братовчеди. Караконджулът не е само наш. Вярването е разпространено от Анадола и Черноморието до Гърция, България и Сърбия. Гръцкият му братовчед калликанджарос има най-добрата предистория: цяла година под земята реже с трион дървото, на което стои светът. Точно когато почти го е прерязал, идва Коледа, той изскача горе да пакости, а дървото междувременно зараства. И така всяка година.

С какво се различава от Хелоуин. В хелоуинската компания няма герой с точен график. Най-близо е гоблинът, но той няма календар, а караконджулът си има собствени дни в годината и си тръгва точно навреме.

Таласъм: пазачът, когото никой не е канил

Таласъмът е може би най-тъмната история в този гайд. Старото поверие гласи, че за да не падне мост или голяма сграда, майсторът трябва да вгради в основите ѝ нечия сянка. Вярвало се е, че след 40 дни човекът, чиято сянка е зазидана, умира, а духът му остава да пази постройката. Ако е била жена, таласъмът нощем преде или пее. Ако е бил мъж, свири на кавал.

Самото име идва от гръцкото „телесма“, тоест жертва или оброк, минало през турски, където значи талисман.

И най-милото: таласъмите са домошари и не понасят недовършена работа. Затова, ако при Вас се е заселил таласъм, народният съвет е да му оставите кълбо заплетени конци. Ще се захване да ги оправя и ще Ви остави на мира задълго.

Балканските братовчеди. Мотивът за вградената жертва е общобалкански, а у нас най-известен от песента за Манол майстор. Близо до таласъма е и нашенският „стопан“, духът пазител на дома, но с една важна разлика: стопанът е душа на прадед, а таласъмът е пазител, създаден нарочно чрез жертва.

С какво се различава от Хелоуин. Западният му роднина е полтъргайстът, духът в къщата с призраци: тропа, стене и мести предмети. Само че никой не е създал полтъргайста нарочно. Таласъмът е „поръчан“ още при строежа.

Самодива: никак не е Камбанка

Самодивите са най-красивите същества в нашия фолклор и едни от най-опасните. Описват ги като девойки с дълги коси и бели дрехи, които живеят в гората, при изворите и по поляните. Силата им, а и способността да летят, е в булото, венеца или пояса. Затова и най-известният сюжет е как момък открадва булото на самодива и така я взима за жена. Докато тя не си го намери обратно, разбира се.

В Западните Родопи им казват юди, а свещеното им животно е еленът. Ако нощем в гората чуете песен и видите хоро на поляната: слушайте, но не се хващайте. Който влезе в самодивско хоро, рискува да не излезе същият.

Балканските братовчеди. У сърбите и хърватите се наричат вили, а в Румъния има иеле: духове, които танцуват в летни нощи на горските поляни и омайват онзи, който ги свари. Иеле често сравняват с гръцките нимфи, славянските вили и ирландските сиде.

С какво се различава от Хелоуин. Западният аналог е феята. Само че съвременната фея е мила и блести, а самодивата е стихия: може да е посестрима на юнак, но и опасен враг.

Вампир: не е от Трансилвания, наш си е

Нашенският вампир няма замък, пелерина и благородническа титла. Той е съселянин, на когото нещо не е минало както трябва при погребението. Вярвало се е, че след смъртта душата обикаля 40 дни местата, където е живяла, и чак тогава поема към отвъдното. Ако правилата не бъдат спазени, пътят ѝ се запушва и тя може да се върне като вампир. Достатъчно е дори котка да прескочи покойника.

Колкото и приказно да звучи, страхът е бил съвсем реален. При разкопки в Созопол археолози откриват скелети отпреди около 700 години, пробити с железни пръти, за да не станат вампири. Според тогавашния директор на Националния исторически музей Божидар Димитров у нас има над 100 такива погребения.

И да, на значката е облечен като Дракула. Пременил се е за Хелоуин, но си е от село.

Балканските братовчеди. В Румъния има стригой: неспокоен дух, който се връща от гроба, може да се превръща в животно и черпи сили от кръвта на жертвите си. А думата „вампир“ светът научава от Сърбия: през 1725 г. австрийски чиновник описва случая с Петар Благоевич в официален доклад, вестниците го разнасят и думата влиза в европейските езици.

С какво се различава от Хелоуин. Западният вампир е аристократ, роден в литературата: „Дракула“ на Брам Стокър излиза през 1897 г., почти два века след сръбския доклад. Нашият е по-скоро като зомби, телесен мъртвец, който се връща. Не е изтънчен, не е романтичен и се лекува с кол и чесън, без излишна драма.

И още от нашенската менажерия

Нямат (още) значка, но заслужават място в гайда:

• Магьосница. Нашата вещица не лети на метла. Тя сваля месечината в сито в полунощ около Великден или Еньовден, превръща я в крава и я издоява. Защо? За да дават повече мляко собствените ѝ крави. Практично. Ако все пак държите на метлата, вещицата на метла Ви чака.
• Нави. Духове, свързвани с душите на починали некръстени деца; и те излизат по Мръсните дни.
• Змей. Не е чудовище, а по-скоро небесен покровител и любовник: може да се влюби в мома и да я отнесе. Бие се с ламята и пази нивите от градушка.
• Ламя. Вечният враг на змея. Многоглаво чудовище, което заприщва водите и носи суша.
• Орисници. Три жени, които идват на третата нощ след раждането и предричат съдбата на бебето. Не са страшни, но с тях не се спори.

Кое от тях да е следващата ни значка? Пишете ни в Instagram. Или направо спечелете играта и си направете значка с любимото си същество.

Нашенско срещу западно: кой на кого отговаря

Да празнуваме ли Хелоуин с български чудовища?

Всяка година спорът се връща: едни харесват Хелоуин, други го смятат за чужд и се дразнят, че измества Деня на будителите. И двете страни имат право в нещо. Будителите заслужават своя ден, а нашите същества са по-интересни, отколкото си мислим.

От друга страна, самият Хелоуин е ирландски обичай, станал американски, а нашите чудовища истински излизат чак по Мръсните дни, посред зима. Нашето мнение? Не е нужно да избирате. Носете тиквата през октомври, караконджула през януари, а ако искате и двете наведнъж, значката не пита за календар.

Играйте „Нощта на значките“

Докато чакаме Мръсните дни, на сайта ни се води друга битка: в „Нощта на значките“ хващате значки и бягате от паяците. Най-добрият резултат за седмицата печели значка по собствен дизайн. Караконджул с Вашето лице? Може. Играта е до 1 ноември.

Играйте сега

А ако вече сте си избрали същество, цялата хелоуинска колекция е тук, заедно с чесъна и сладкия призрак за всеки случай. Всички значки са на един клик. Ръчно изработени в Русе.

Често задавани въпроси

Имаме ли свой Хелоуин в България?

Не един, а три: Мръсните дни, когато злите сили бродят свободно; задушниците, когато почитаме мъртвите; и коледарите и сурвакарите, които обикалят къщите с маски и песни.

Кога са Мръсните дни?

Обикновено от Коледа до Йордановден, тоест от 25 декември до 6 януари. В някои райони започват още от Игнажден, 20 декември.

Каква е разликата между караконджул и вампир?

Караконджулът е сезонно същество, което идва само по Мръсните дни. Вампирът е покойник, който се връща заради нарушени погребални обичаи, и не държи на календар.

Самодива и вила едно и също ли са?

Почти. Вила е южнославянското име на подобни горски духове. У нас се срещат и самодива, и самовила, и вила, а в Западните Родопи и юда.

Откъде идва думата „вампир“?

Тя е славянска. Широкият свят я научава през 1725 г. от австрийски доклад за сръбското село Кисилово, който вестниците разнасят из цяла Европа.

Източници

• Ирина Седакова, Karakondzho: Evil Spirits of the Twelve Days of Christmastime in the Balkans, The Ritual Year, 2021
• The "karakoncolos / kalikancaros" belief in Turkish and Greek sources, Milli Folklor Dergisi, 2018
• Евгения Троева, Мръсни дни, balgarskaetnografia.com
• Регионален исторически музей Бургас: Мръсни дни и Месечината и магьосниците
• Калина Мичева-Пейчева, статия за „поганото“ в българската традиция, azbuki.bg
• Календарът: стар и нов стил, azbuki.bg
• Таласъм, Уикипедия (с позовавания на Найден Геров, Михаил Арнаудов и „Българска митология“, съст. Анани Стойнев)
• Образът на самодивата в българската авторска приказка и фолклора, Пловдивски университет
• Samodiva, Iele, Strigoi, Petar Blagojević, Halloween, Уикипедия
• Брус Макклелънд, Sacrifice, scapegoat, vampire, University of Virginia
• Vampires in the Traditional Bulgarian Folklore, btourism.com
• Decomposing Bodies in the 1720s Gave Birth to the First Vampire Panic, Smithsonian Magazine
• Bulgaria to display vampire skeleton, Reuters чрез IOL
• БНР: Архангелова задушница и коледарите
• ЮНЕСКО: Surova folk feast in Pernik region
• Kallikantzaroi, To Vima
• Samhain explained, Study in Ireland